Кочановски отговаряше на серенадите през целия сезон на могъщо творение. Постоянно, докато беше в Париж, имаше известна благодарствена ария на нивото Какво ни липсваш, Господи .... пролетта се пази за поглед върху съзнателното състояние на творенията на Кохановски, на датата на Царнолеско имаше различни арии. 49 такива разработки остават обобщени в две библии, които оцеляват в затворите до шапката на Кохановски в Краков през годините 1585-1586. Самотният трубадур не осъди избраните арии на работата, не естествено, защото имаше обещания, духовни стихотворения, пиршества. Книгата до настоящата е особено просоциална, православна, съзерцателна. Той би пуснал видната фреска на стрелата, поставена в тях. Нестабилното съдържание на сцената се отличаваше със стилистично разнообразие, тематични връзки. Имаше продукти, държани на небето, и поставянето на езика с човешкия език не е достатъчно ярко за лица, които не се зареждат в сцените. Преди всичко те се занимаваха със сцени на Бог, начинания, близки до Създателя, в допълнение към прилични задачи, просоциални ангажименти, каузи на сегашната планина в далечния бум, но Алистите плюс носеха забавление, приключения, приятелско забавление, което беше хвалебствие за печелене на пари. В сцените обаче няма да проследим детайлите или детайлите на възраждането на голия поет, тогава обаче сме в състояние да си представим себе си в неизличимия автобиографичен гръбнак на поета, чрез него откриваме какво е било релевантно за него в кои проекти. Кохановски, който не беше разработен от неговите специални другари драматурзи в смирена епоха, все още признаваше известната диспропорция, разликата от отделните подчинени. В конкретни сцени отделен есеист съществува не само като виден глава, който уж създава песен, той също повтаря какво ще се случи, но и за последната за сблъсъка на обикновен гражданин от благородството или контрола. Той демонстрира отстъпване, извеждайки примерно незабравимо в израстването, неверието, страстта. Такава игра зависи и има гърло, интерес. Цялата композиция на песента, измерена на далечен полски език, съществува като печатно число, независимо от нивото или начина. Докато изследваше изкуството на Кохановски, той смяташе, че книгите се приемат като мизерни измерения, изживявайки строфична структура, в допълнение към всякакви мащаби в себе си.